И ето аз съм цялата във бяло и коприна.
В очите ми блестят сълзи.
Усмихвам се на всеки, но насила,
а нещо в гърлото горчи.
Ах как е шумно, хората се смеят,
след малко ще пристигне той.
Ще ме целуне и ще каже: 
"Хайде мила!
Изтрий сълзите и бъди герой!"
О, не, не мога! Пред всички ставам с пламнали очи. "Обичам него, 
чувате ли хора!"- един вик в мен се блъска и крещи.
Но срещам твоя поглед мамо,
единствено си ме разбрала ти.
Очите ти настойчиво ме молят-
"Недей, дете!Заради мен мълчи!"
 Сред хората се движим двама,
обсипани с целувки и цветя.
Усмихвам се единствено на мама,
с каква надежда ме изпрати тя.......
Едно дете към него приближава,
 - Вземете - казва - тез цветя.
Един човек ви пожелава
 щастлив живот със таз жена.
Изтръпвам цяла премаляла,
изтръгвам розите със вик.
Една бележка - малка, бяла
лежи в ръцете ми без плик.
Без думи, с неговото име,
най-хубавото на света,
което днес не трябва да повтарям,
защото съм ОМЪЖЕНА ЖЕНА !


неизвестен автор